Външна мазилка – как да решите коя ви е нужна
Покритието на топлоизолираната фасада на една сграда зависи от една страна от желанията на инвеститор, архитект и строител, а от друга – от технически и технологични предпоставки. Мазилките са най-често използвания завършващ материал. Разглеждайки многообразието на съществуващите мазилки, може да се твърди, че не съществува универсалната мазилка – подходяща за всички случаи и приложения. Как се класифицират мазилките и по какви показатели да направим своя избор?
Изборът на мазилката зависи от множество, частично противоречащи си критерии:
- защита от дъжд (водонепропускане и дифузия на водни пари)
- пукнатиноустойчивост (еластичност)
- устойчивост на микробиологични атаки и замърсявания
- избор на цвета и степента му на рефлектиране на светлината (HBW)
- противопожарна защита
- поносимост с основата
Критерии като обработваемост, устойчивост на изсоляване, скорост и устойчивост на избеляване също играят важна роля.
Разделянето на мазилките може да бъде извършено по различни критерии. Най-употребявана е обаче класификацията в зависимост от свързващото вещество в тях, според която се различават минерални, полимерни (на базата на изкуствени смоли), силиконови (на базата на силиконови смоли) и силикатни мазилки (на базата на калиево водно стъкло).
Съществуват редица други дефиниции и термини според които например: минералните мазилки биват наричани още: неорганично свързани, а полимерните – органично свързани мазилки. Последните се срещат още и като дисперсионни мазилки.
Качествата на една мазилка зависят основно от свързващото вещество в нея. То определя нейната твърдост и якост, дифузионните и свойства и устойчивостта и на климатични условия, нейната еластичност и пукнатиноустойчивост, pH-стойността и и стабилността на цвета, както и пригодността и към основата.
Мазилките могат да бъдат класифицирани и според тяхната структура – влачени, драскани и др.