05. Техники на полагане на вътрешни мазилки

Подготовка и полагане на вътрешни мазилки

Проба за намокряемост – половин чаша вода се плисва на тавана, ако след 5 мин. капките се опънат (спре да капе вода) и цветът се промени от светъл към тъмен, това е предпоставка, че кофражните масла са се разградили и може да се започне с измазването. Важно мазилката да се съхранява върху дървени скари/палета, за да не се разруши целостта на торбите и да не попие влагата от пода.

 Основата трябва да е чиста, суха, незамръзнала, обезпрашена, да няма изсолявания (мин. соли), да не е водоотблъскваща, да е с необходимата носимоспособност и да не се рони.

 Стърчащите метални части, трябва да се обработят със продукти за защита срещу корозия (грунд за метал).

Грундирането е операция, която подготвя основата за полагане на гипсова мазилка.Грундът (бетоноконтакт) изпълнява няколко важни функции.Той прониква в дълбочина и заздравява основата, уеднаквява способността й да попива влага, подобрява сцеплението между основата и мазилката, изолира основата срещу проникване на вредни вещества, придава й хидрофобни свойства и я защитава срещу проникване на влага, изравнява оцветяването й , което е от значение при светли мазилки. Най-добре е да се използва оцветен според цвета на мазилката грунд или да се избере класическото решение – бял. Грундът се нанася, най-често като се разрежда с вода 1:3, с бояджийско мече или четка, равномерно върху цялата повърхност, като се изчакват най-малко 12 часа , за да изсъхне (не трябва да лепне, преди нанасяне на мазилката).

При промяна на материалите в една равнина например бетон и зидария или различни зидове камък в областта на прехода е препоръчителна армировка на мазилката.

Шприц – Това е много рядък разтвор от цимент и пясък или чисто лепило нанесено на хоризонтален гребен (мокро в мокро). Използва се само при Варо – циментовите мазилки и само при крайно покритие теракот.

След това се поставят ъгловите лайсни/профили (служат и заметват функцията на майките). Измазват се с циментов/гипсов разтвор.

Не е задължително: За да се измаже дадена стена, трябва да се пуснат „майки“ (ступове). Нужни са мастар и нивелир, които се слагат вертикално по стената, измервайки нейната права линия. Трябва окото на нивелира да бъде, точно по средата на еднакви разстояния от двете черти. Така се разбира, къде стената е най-крива, респективно най-права и започват да се пускат ступовете. За да се направи един ступ, трябва предварително да се сложат два фиксатора в двата му срещуположни края, които се залепват със строителен гипс/циментов разтвор. На строителен език това се казва „пилета”. Маже се гипса на топки (консистенция – като мека глина), в двата края на майката, която е нивелирана по вертикала и се оставя да изсъхне за 1-2 дни.

Нанася се мазилка по оста, която са образували между себе си и нейното продължение извън тях майките, т.е. от тавана до пода (за да не се вкарва въздух – да не се получат мехури). След като се нанесе разтвора, е нужно притискане, чрез повърхнинна шпакла (пеперуда) или дълга маламашка с хоризонтални движения наляво-надясно и след това, чрез h-мастар, по вертикала на двете пилета (ъгловите лайсни) се изглажда. След 30-40 мин. когато мазилката е набрала якост с трапецовиден мастар над нивото на пилетата (ъгловите лайсни), започва да се издърпваш излишната мазилка от стената в посока от тавана към пода. За да бъде мазилката по –гладка след 2-3 часа се намокря обилно с вода и се изпердашва с дунапренена, дървена или пластмасова, стиропорена пердашка или кече. След това се заглажда с маламашка, без да се вади материал.

Пердашенето на замазката се извършва с равномерни кръгообразни движения на пердашката с равномерен натиск по основата. Така обработената повърхност става по-здрава, по-плътна (без дупки), не пука и не на последно място и по-красива.

Следва полагане на крайни покрития: шпакловка, боя, тапети, теракот (само при варо – циментовите).

This entry was posted in Продукти and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.